Питката на мама

Когато мислите ми отлитат към детството, изниква спомен, който е толкова ясен и жив, че усещам със сетивата си аромата и вкуса. Ароматът и вкусът на мамините питки, които стопляха цялата къща в буквален и преносен смисъл. Винаги, когато хапвах мекото като гъба парченце горещ хляб, си обещавах, че като порасна ще правя същите пухкави и ароматни питки на моите деца. Правя хляба по рецепта на мама, но все ми се струва, че не е същото, че нещо липсва... Липсват прекрасните, сръчни и нежни ръце на моя най-добър учител - майка ми. Но, тя ми остави скъп дар, който никога няма да загубя - умението да правя хляб. Не просто да меся и пека тесто, а да влагам частица от себе си, точно както правеше тя. Уменията ми не са изтънчени и забележителни, но за сметка на това към всяка питка, която правя се отнасям като към деца си- с внимание и нежност.

Рецептата, която ще споделя с вас е за онзи божествен хляб, който носеше аромата си чак на улицата, аромат който ме отклоняваше от лудите игри и караше мен и другите деца да захвърлим велосипедите насред път и да нахълтаме в кухнята.

 Продукти за тестото:

3 броя яйца

200 мл прясно мляко

200 г кисело мляко

30 г прясна мая

1 супена лъжица сол

1 супена лъжица захар

3 супени лъжица растителна мазнина(аз слагам олио)

1/2 чаена чаша топла вода

Брашно, колкото поеме(около 1 кг, но е добре да имате по-голямо количество в наличност), зависи от много фактори - вида на брашното, големината на яйцата и т.н. + брашно за гъста каша, което се добавя към маята.

Продукти за намазване:

1 брой жълтък

2 супени лъжици прясно мляко

Ако изберете, питката да не е цяла, а на елементи е необходимо наличието на масло.

Времето и постоянно наслагващите се събития са изтрили от съзнанието ми автентичната последователност при правенето на това божествено печиво. С времето изградих свой начин, който на мен ми допада, затова ще го споделя с вас. В почти всички рецепти ще откриете следното: "пресява се брашно, прави се кладенче и в кладенчето се изливат течните продукти". Аз правя точно обратното. :) Но всичко по реда си. Първо маята. Определеното количество мая се разтваря в топлата вода, към маяната смес се добавя брашно на малки дози до получаването на гъста каша. Към маята може да добавите няколко щипки захар и щипка сол. Докато маята достигне степен на готовност се приготвят основните продукти за питката. Смесват се двата вида мляко и се затоплят до 40 - 50 С. Към топлите млека се добавят останалите течни съставки - яйцата и олиото. Всичко се разбърква добре с телена бъркалка. Брашното се пресява със солта, след което му се добавя захарта и започва да се добавя на дози към сместа от течните продукти. Докато сместа е още рядка се добавя маята. Разбърква се и се продължава разбъркването. Първоначално се бърка с лъжица, но в един момент тази процедура става трудна. Тогава идва най-приятната част. Отново се добавя брашно на дози, но този път основният инструмент са нашите ръце. Тестото се меси с ръце и се добавя брашно до получаване на средно твърдо тесто, което не бива да лепне, но не бива и да е прекалено твърдо. Тестото се оставя в дълбока купа и се завива с влажна кърпа или с фолио за свежи продукти. Това, което правя за да отразя втасването е да го продупча по средата с пръст. Когато дупчицата изчезне, преминавам към следващата стъпка. Тя е оформянето на питката. Тук идва на дневен ред въображението.

Всеки има различни представи за красиво и апетитно. Идеята за оформянето на питките(без втората) я взех от тук: http://steisi.multiply.com/photos/album/6#photo=127 Това е любимият ми начин за оформяне. Ще се опитам да го обясня, макар че снимковият материал е най-добрият учител: втасалото тесто се дели на пет части(в оригинала са четири), които се оформат на топки върху набрашнен плот, но не бива да се прекалява с месенето. Всяка топка се точи на кора с дебелина 1 сантиметър. Маже се с меко масло(ако е разтопено се разтича и оставя неприятни мазни поводи за почистване). Петата кора е финална, върху нея не се слага масло. Подредените една върху друга кори се режат на 7 или 9 ленти. Всяка многопластова лента се навива на фитил, който се превързва. Елементите на питката се подреждат във висок съд за печене с диаметър 24 см. и височина не по-малка от 10 см., който е прдеварително намазан с меко масло. Ако искате по-ниска питка, трябва напластените кори да се нарежт на по-голям брой ленти и да се подредят в по-широка тава. След оформянето, готовата питка отново втасва. Междувременно фурната се загрява на 100 С. Когато питката втаса повторно, се намазва с жълтък, разбит с 2 супени лъжици прясно мляко.

            Суровата питка се слага в затоплената на 100 С фурна и градусите се увеличават на 170 С. Аз я пека на средното ниво на фурната без вентилатор. След изтичане на 45-та минута проверявам с дървен шиш. Ако лепне тесто по шиша, питката все още не е готова. Сухият дървен шиш е индикатор за пълната готовност на печивото*. Другият момент е, че не бива да се прекалява с печенето, защото резултатът ще бъде – твърда питка, която изисква усилия за да бъде консумирана. :) След като шишът за проверка е вече сух, питката се изважда върху решетка. Повърхността й се маже с масло и след това се завива с кърпа, напръскана с шепа вода.   

  

_____________________
*Ако питката е готова, но няма апетитен загар, пускам вентилатора за кратко - най-много 2-3 мин за да се получи желания вид на печивото.